Тема:

Трансформиране на ЕС във федерация на националните държави посредством нов договор ще възвърне ли общественото доверие в европейския проект? Предложенията за централизиран надзор на близо шестте хиляди банки в еврозоната, в които главна роля ще играе ЕЦБ ще помогне ли за постигането на заветната стабилизация? Ще бъдат ли склонни държавите членки да прехвърлят значителна част от националния си суверенитет?

А. Торбова: Според Барозу логично следствие от Валутния съюз вече обвързал седемнадесет от общо двадесет и седем държави от ЕС са въвеждането на европейски банков надзор и напредък към истински политически съюз. Това ли е пътят на Европа към федерация?

А. Томов: Мисля, че Европа няма заден ход. Или ще се създаде обща политическа структура около еврото или еврозоната или самото евро ще се разпадне. Причината е, че не може да има валутна интеграция без да има политическа интеграция в някаква степен или без да има единен контрол върху елементите на общата валута. Това, което стана през последните десет години бе само едно – седемнадесет различни политики, а една обща валута. Рано или късно щеше да се случи това, което става в момента, а именно криза на еврозоната. Днес тази зона не е само следствие на глобалната финансова криза, а собствен проблем на Европа. Ето защо за мен е неизбежно да се стигне първо до финансова консолидация и след това да се търси нов политически проект, върху основата на днешните постижения на Европа.

А. Торбова: Създаването на федерация от държави ще породи необходимостта от създаването на нов договор само три години след ратифицирането на Лисабонския договор. Това не крие ли някакви опасности?

А. Томов: Лисабонския договор беше точно това, което можем да наречем недостатъчност на Европа. Той изхождаше от една презумпция, че може да има конфедерация, т. е. независими държави със собствени финансови политики, със собствени бюджетни и дългови схеми, но с една валута - еврото. Точно от тук идва заблудата и недоразумението. Това е невъзможна конструкция – и теоретично и практически.  И поради това все повече европейските лидери, особено на Франция и Германия се обединяват около тезата, че това е необходима обща регулация, особено във финансовата и банковата сфера. Обединяват се около тази теза и повечето европейски банкери. Пак подчертавам днес имаме 27 отделни бюджета, отделни финансови регулации, отделни данъчни системи и обща валута. Такава система не може да съществува. Тя рано или късно щеше да се саморазруши. Има още една причина, поради, която тази система не може да оцелее. В условията на глобализация, са в конкуренция помежду си. Еврото загуби позиции само поради кризата в Гърция, Испания, Португалия, и в някаква степен в Ирландия. За да оцелее като глобална валута Еврозоната  неизбежно ще върви към консолидация. Може би ще стартира като Европа на две скорости, но във всички случаи, основните ядра на еврозоната ще вървят към обща консолидация. Първо банкова, след това финансова, фискална и накрая политическа. Това, разбира се, няма да заличи националната идентичност, но ще я постави в нови рамки.

А. Торбова: Като заговорихте за Гърция, можем ли да говорим за дългосрочно бъдеще на Гърция в Еврозоната?

А. Томов: Всички В Европа се страхуват да извадят Гърция от Еврозоната. Ако приложим формално финансовия и международноправен критерии, Гърция е фалирала. Ако приложим формално стандартите на валутната дисциплина, Гърция би трябвало да бъде извадена от Еврозоната, но това няма да стане по две причини.

Причина номер едно. Ако Гърция излезе от Еврозоната това би влошило доверието в еврото и би засегнало финансите не само на Испания, но и на другите големи икономики. Всички специалисти знаят, че ако се случи нещо с който и да е отделен член на Еврозоната, т. е. фалит, това ще повлияе на еврото като цяло. Независимо, че Гърция е малка икономика, а Испания и Италия са големи икономики, мисля, че последствията ще бъдат еднакво тежки. И втората причина е чисто политическа. Големите европейски правителства, на първо място Германия и Франция не биха искали да се провалят пред своите граждани. След като толкова много пари се наляха в Гърция, данъкоплатците на тези страни не биха приели крах на Гърция и биха наказали своите политици.

А. Торбова: А какво ще представлява новия надзор на банките? Кои са елементите, които ще включва?

А. Томов: Това е първата фаза на една много по-мащабна интеграция на финансови регулатори, която Европа не познава. Този преход е решаващ. Досега всичко в развитието на ЕС от 1957г. насам беше бавно, тромаво, на етапи. Европа бе конфедерация на  напълно независими държави. Това, което в момента се прави е първа крачка към много сериозна икономическа и политическа интеграция. Идеята е всички банки в Еврозоната, без изключение да се подчиняват на единен банков надзор, на единни правила. На практика това ще означава еднакви критерии за финансова адекватност, провизии, лихвена политика, гаранции върху спестяванията на населението. Това, което в момента прави една Национална банка по отношение на търговските банки  в една страна ще стане в рамките на цяла Европа.

А. Торбова: От тук идва и следващият ми въпрос. От къде идва конфликтния възел между управителя на БНБ Иван Искров и Симеон Дянков? Според Иван Искров на този етап БНБ е против включването на страната към единния банков съюз, а според Дянков България подкрепя идеята.

А Томов: В този случай смятам, че Дянков е по-прав. За много неща аз не съм съгласен с него, като например, че България на този етап не се интересува от влизане в Еврозоната. Свалянето на политическата цел да влизаме в Еврозоната е политическа грешка. Независимо, че сега не ни искат в Еврозоната, независимо, че България самата не е готова за това, самата воля, че днес това не ни е изгодно отблъсква чуждите инвеститори и намалява перспективите пред страната. А от тази гледна точка, на банковия надзор, това което казва Дянков е по-правилно, защото в България над 80-85% от банковия пазар е в ръцете на чужди банки. Тези банки са в Еврозоната и дори ние да сме против общата регулация, на практика банките на българска територия ще се съобразяват с регулацията ЕЦБ. По- добре е да приемем принципите на тази регулация, по-добре е да се постараем да намерим точните решения, които са ни необходими, за да се приближим до ядрото на Еврозоната, отколкото да заявяваме, че това не ни интересува на този етап.

А. Торбова: А към финалната права ли сме по пътя си към Еврозоната или по-скоро обратното?

А. Томов: В момента не. Аз не споделям мнението, че България е отличникът на Европа във финансовата област. Това далеч не е така. Ние имаме показатели, по които сме отличници, например съотношението между Дълг и БВП. Но имаме и показатели, по които сме зле и това беше отчетено в поредица от изявления на екипите на Комисията Оли Рен. Днес България драматично се отклоняват от европейските норми и стандарти (доходи, производителност, задлъжнялост на фирмите, конкурентоспособност). Да, при нас имаме нисък дълг на държавата, но имаме много сериозен ръст на задълженията на фирмите и гражданите и този дълг може да излезе извън контрол.

А. Торбова: Благодаря Ви за това интервю, макар и неоптимистично го приключваме.

А. Томов: Ако ми позволите едно заключително изречение. Не трябва да се гледа оптимистично или песимистично. Трябва да се гледа прагматично. Тук не става въпрос за оптимизъм или песимизъм. Тук става въпрос за едни много сериозни нови реалности в Европа, поради които България трябва да направи корекции във своята икономическа политика. Днес България е остров на бедността в Европа. И това не може да продължава така. Реалният сектор се отклонява от общоевропейското развитие и за това не са виновни фирмите, а за това е виновна общата политика на страната.